eva_32 (Ева Корназова)
110 774
11.05.2011 г., 17:05 ч.

* * * 

  Поезия
1483 0 14

Ще стопля тишината помежду ни

и с този пламък мрака ще раня,

макар да знам, че всъщност е безумие

в подземие прозорец да градя.

 

… макар да знам. Това е слабоволие.

Агония на счупени криле,

тревожно щом сърцето си ще моля

да те обича, даже и да спре.

 

Но как да те оставя вън, на прага,

с товара? Съвестта е твоят Ад,

от който невъзможно е да бягаш,

нито на този, ни на онзи свят.

 

Не мога. А очите ти са пълни

със моите сълзи, и те тежат…

Загнездват се в сърцето ти, покълват

и шепнат, че без мене няма път…

 

И как ли да отворя безразлична,

изстинала. Със стъклени очи.

Когато всъщност още те обичам…

Отварям. Ето. Пак сме аз и ти.

 

© Ева Корназова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??