18.05.2020 г., 1:02

Само ти ми остана

973 0 6

Не успях да пребродя до край

всяка твоя бърчѝнка и слог.

Не дочух онзи кучешки лай

и овчаря надул кóзи рог.

 

Не прелях всеки твой мъченик,

не проплаках за всяка вдовица.

Не пожънах горчив ечемик

от посятата сладка пшеница.

 

Не нахлузих войнишки партенки*,

тъй във ситост нелепа живях.

И танцувах с хиляди сенки,

бях злодей и невинен монах.

 

Не успях, не успях да изпия

всяка твоя бездънна река.

Не можах, не можах да изтрия

всяка твоя горчива сълза.

 

Само ти, само ти ми остана,

моя майчице, майко една!

Ти, Българио моя! Осанна!

Мен да разпнат! Не тебе! Сега!

 

________________________________

- * Партенка- Правоъгълно парче плат, с което се обвива крака вместо чорап.( Някога по фронтовете за обединението на Майка България. И в казармите до 1998 година)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...