* * *
Пийваш чашка, пийваш две, а времето тече.
Палиш си цигара, поглеждаш я след малко,
а цигарата догаря.
Като твоя собствен, тъй жалък, изтерзан живот.
Наливаш си в чашата отново,
просто тъй, време да минава,
но сякаш то е спряло само за теб.
Отправяш замъгления си поглед
пак напред, но там някъде в бъдещето
вече виждаш себе си, но вече като уморен човек,
като човек, който винаги е бягал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Тодорова Всички права запазени
