* * *
Пийваш чашка, пийваш две, а времето тече.
Палиш си цигара, поглеждаш я след малко,
а цигарата догаря.
Като твоя собствен, тъй жалък, изтерзан живот.
Наливаш си в чашата отново,
просто тъй, време да минава,
но сякаш то е спряло само за теб.
Отправяш замъгления си поглед
пак напред, но там някъде в бъдещето
вече виждаш себе си, но вече като уморен човек,
като човек, който винаги е бягал.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Тодорова Все права защищены
