Пийваш чашка, пийваш две, а времето тече.
Палиш си цигара, поглеждаш я след малко,
а цигарата догаря.
Като твоя собствен, тъй жалък, изтерзан живот.
Наливаш си в чашата отново,
просто тъй, време да минава,
но сякаш то е спряло само за теб.
Отправяш замъгления си поглед
пак напред, но там някъде в бъдещето
вече виждаш себе си, но вече като уморен човек,
като човек, който винаги е бягал.
© Мариана Тодорова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
