* * *

Dec 8, 2008, 12:16 AM

Poetry » Phylosophy

893 0 2

Пийваш чашка, пийваш две, а времето тече.

Палиш си цигара, поглеждаш я след малко,

а цигарата догаря.

Като твоя собствен, тъй жалък, изтерзан живот.

Наливаш си в чашата отново,

просто тъй, време да минава,

но сякаш то е спряло само за теб.

Отправяш замъгления си поглед

пак напред, но там някъде в бъдещето

вече виждаш себе си, но вече като уморен човек,

като човек, който винаги е бягал.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

лилия1 (Лиляна Тодорова)

2008-12-08T23:05:29+02:00

Хубав стих!
icohim (Христо Стоянов)

2008-12-08T13:42:45+02:00

Залисани в делника, ние рядко осъзнаваме как бягаме от себе си...и когато го осъзнаем е веч прекалено късно!