22.12.2011 г., 10:35

* * *

952 0 0

Страшно и мрачно

болезнено

остро

се чуват камбаните

отрупани в сняг

замръзнали от чакане.

оголени в безкрайния студ

звукът им

тромав

глух  и

тих

отеква в телата


изкормени.


Душите от тях

скитници взеха

с ръждясали ножове

накълцаха.

Ръцете

жестоко издраха

и оставиха кръвта

да се стича в каналите.

Очите на двамата

големи

влажни

и живи

останаха

непознати на

зимата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...