* * *

okinaf (okinaf)
36 15

27.04.2011 г., 15:14 ч.

Поезия » Любовна

677 0 2

Проблесна нещо в тъмнината,

загледах се и онемях,

помислих, че е ангел, слезнал на земята,

и тогава теб видях.

Така божествено красива

стоеше с чаша във ръка,

погледна ме с очи на самодива,

с усмивка сякаш каза ми ела.

И от тогава някак ти ме омагьоса,

загледан в тъмното стоя,

опитвам да позная ти коя звезда си,

ако паднеш, първо аз да те спася.

Ела при мен, не искам много,

не казвай нищо, замълчи,

а само запали отново огъня

със твоите божествени очи.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.