* * *
Проблесна нещо в тъмнината,
загледах се и онемях,
помислих, че е ангел, слезнал на земята,
и тогава теб видях.
Така божествено красива
стоеше с чаша във ръка,
погледна ме с очи на самодива,
с усмивка сякаш каза ми ела.
И от тогава някак ти ме омагьоса,
загледан в тъмното стоя,
опитвам да позная ти коя звезда си,
ако паднеш, първо аз да те спася.
Ела при мен, не искам много,
не казвай нищо, замълчи,
а само запали отново огъня
със твоите божествени очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© okinaf Всички права запазени
