1.12.2012 г., 10:26

* * *

580 0 2

осъждате мен,

а криете

зад фалшива праведност

дребнавите си дребни душици,

осъждате моето щастие,

защото вие самите

не можете да бъдете щастливи,

осъждате моята усмивка грейнала,

която нямо нищо общо с посърналите

ви лица...

и искате да ме съсипете,

и искате да ме изобличите,

и поводи си търсите защо и за  какво,

а аз със стъпка смела си вървя напреде,

последвайте ме...

ама не можете да си излезете

от вашите черупки...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...