* * *

Във вихъра на буйни страсти,

с езици парещи, като огньове властни,

пламтящи, пораждащи стенание,

погубват разум и съзнание.

Изпепелена, в чувствена омая,

от щастие пренасям се в рая

и бавно умирайки, без да умирам,

душата ми своето тяло намира.

Той дирижира оркестъра на моето тяло

в една божествена симфония в бяло,

бликащи потоци в мен се изливат

и огъня в недрата със сила измиват.

Преродена, връщайки се на земята,

преливаща от обич и с чувства по-богата,

намирайки ме отново някой ден,

ще го приема в моя храм свещен.