5.06.2008 г., 9:23 ч.

* * * 

  Поезия
651 0 0
Във вихъра на буйни страсти,
с езици парещи, като огньове властни,
пламтящи, пораждащи стенание,
погубват разум и съзнание.
Изпепелена, в чувствена омая,
от щастие пренасям се в рая
и бавно умирайки, без да умирам,
душата ми своето тяло намира.
Той дирижира оркестъра на моето тяло
в една божествена симфония в бяло,
бликащи потоци в мен се изливат
и огъня в недрата със сила измиват. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефанка Бакалова Всички права запазени

Предложения
: ??:??