Не се ли умори само да гледаш?
Не се ли умори да мълчиш и бездействаш?
Не се ли умори да склоняваш глава,
сякаш нищо не е станало?
Защо веднъж не подадеш ръка?
Защо веднъж не почувстваш малко вина?
Защо таиш тази омраза?
Замисли се над това, все пак сме хора...
© Александра Иванова Всички права запазени