* * *
1.1K
0
0
Грешници
Грешнико свиден, не съм те забравила…
В самотата на пламъка лумва пожарът…
Голотата на тялото в стръв се изражда,
но пръстта върху раната цвят не поражда.
Грешнико близък, не съм те забравила…
И макар да ме няма – черна и бяла,
и макар да съм част от пръстта поругана…
Още те искам, а вечно те няма.
Грешнико дрипав, не съм те забравила…
Ще осъмнеш ли някога с мене във Ада,
ще ни мъчат ли с жлъч демони черни,
задето живяхме все разделени…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Атанасова Всички права запазени
