....
Хора и пустинни хребети.
Вълнолом от различни лица.
Влакове, електрически лебеди.
Бели, червени пустинни деца.
Тичах по гарите, себе си търсейки.
Перон след перон падаше пред мен.
Оглеждах се, спирах задъхано.
Моят ли беше този живот огорчен?
Достойно търсех надеждата
в колосалния лукав бандит.
Перон след перон, поглеждах те.
С погледа ми, от тъга пропит.
Влакове, хора и хребети,
извисени над градския бриз.
Побелели от търсене лебеди.
Оглупели и алчни за приз.
Аз не искам награди откраднати
да красят кичозно стените.
Ни медали, надежди и празници.
Само мъничко радост в очите.
13.08.10
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
