Хора и пустинни хребети.
Вълнолом от различни лица.
Влакове, електрически лебеди.
Бели, червени пустинни деца.
Тичах по гарите, себе си търсейки.
Перон след перон падаше пред мен.
Оглеждах се, спирах задъхано.
Моят ли беше този живот огорчен?
Достойно търсех надеждата
в колосалния лукав бандит.
Перон след перон, поглеждах те.
С погледа ми, от тъга пропит. ...