....

Aug 13, 2010, 12:29 PM

Poetry » Other

559 0 2

Хора и пустинни хребети.

Вълнолом от различни лица.

Влакове, електрически лебеди.

Бели, червени пустинни деца.

Тичах по гарите, себе си търсейки.

Перон след перон падаше пред мен.

Оглеждах се, спирах задъхано.

Моят ли беше този живот огорчен?

Достойно търсех надеждата

в колосалния лукав бандит.

Перон след перон, поглеждах те.

С погледа ми, от тъга пропит.

Влакове, хора и хребети,

извисени над градския бриз.

Побелели от търсене лебеди.

Оглупели и алчни за приз.

Аз не искам награди откраднати

да красят кичозно стените.

Ни медали, надежди и празници.

Само мъничко радост в очите.

13.08.10

Please sign in with your account so you can comment and vote.

cargadnqr (Гергана Тонева)

2010-09-06T12:19:08+03:00

ники, настръхвам като ги чета, имам чувството, че всичко наистина се случва пред очите ми !
dori_ef (Дора Ефтимова)

2010-08-13T14:37:22+03:00

ХУБАВ СТИХ! ПОЗДРАВИ И МНОГО РАДОСТ В ДНИТЕ!