* * *
* * *
Ще чуе ли някой познатите думи
как имало някога Син на света,
родил се нечакан в тревясали друми,
родил се от майка, но с чужди баща!
А в този миг там - на небето, изгряла,
изгряла там нова и ярка звезда,
които небето познават - разбрали,
разбрали - родил се Човек на света!
Поклон му направили в овчите ясли
и там пожелали му цар да расте!
Но царят бил друг, народът - нещастен,
та чакал съдбата от бедно дете!
Детето растяло, за него изклали
тъй много невинни и бедни деца,
та името Ирод навеки прославил
да бъде обида във всяка уста!
Порасло детето и станал учител,
но учел народа на странни неща -
"След удар - за втори страна дай!" -
тъй считал
и молел за всичко Всевишен баща!
Умрелите будел - живота им връщал,
на гладен хляб давал, на сляп - светлина,
"Но нищо от мене не мога да върша! -
тъй казвал - Отец в мен твори добрина!"
Но ето - поискал Отецът му, гневен,
за злото във всяка човешка душа
той откупа кръстен, позорен и древен,
сам, сам да плати и измие греха!
В четвъртък го съдили, в петък - разпънат,
увиснал на кръста, умрял вечерта.
Положили тялото в гроба, затиснат
по оня обичай с врата - канара.
Но казал на тайна вечеря, когато
отчупил от хляба - за свойто телó,
раздал и превърнал на вино водата,
защото е кръстното време дошло:
- Защото предаден ще бъда! - той казал,
- Върви! - сочел Юда, - Върши мисълта!
Разпънат ще бъда, но стига съм страдал,
нали Възкресение плаши смъртта!
И ето - възкръснал! В неделя на гроба
отишли жените с помади, цветя,
но гробът отворен посрещнал ги - обла
там зеела входната дупка-врата!
А вътре надиплен, ненужен савана
лежал свит на пода и ангелски глас
попитал жените - не вярват ли в Сина,
та търсят сред мъртвите живия в нас?!
Отец и Синът, и Духът ни светиня,
възкръсват напролет, възкръсват след смърт!
И ние вървиме, вървиме, вървиме...
и носим познатите думи по път!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Тодорова Всички права запазени
