Абитуриент
Абитуриент
Същността избяга в плен
на временните удоволствия
и формата ѝ в мен
превъплъти се просто.
Блясък и разгул,
пияно нищо,
порокът е събул
душата хищно.
И аз крещя от радост,
че съм помъдрял,
животът – тази гадост
напълно съм изял.
И аз броя: едно,
и после две, и после три...
до 12 мойто его
изригна и се скри.
В гора от градски шум
и писък на коли,
юношеският зулум
свърши във зори.
Едно грандиозно превъплъщение
на ученическо нехайство,
цветно шумно погребение
на младежко тайнство.
по време на баловете 2015 г.
ботьо
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бойко Беров Всички права запазени