24.05.2019 г., 15:43 ч.

Абитюриенти 

  Поезия » Друга
205 1 1

 

Абитюриенти

 

Отново розите в България са нацъфтели,

отново птиците строят гнезда,

а в пролетните нощи подлудели -

отронва се понякога звезда...

 

... С изящно очертани силуети,

на младостта си с нежният овал,

момичета в ефирни тоалети

очакват с тръпка Първият си бал...

 

Внезапно възмъжалите момчета

като петлета се въртят край тях

и в откровените им деколтета

надничат със желания, и страх...

 

Все още те във приказки живеят,

а в приказките краят е щастлив,

не искайте сега да проумеят:

че Краят си е Край, дори красив!...

 

... Започват ритуалното броене

и с някакъв необясним възторг

живота си прехвърлят като бреме,

и недостъпни са сега за диалог...

 

Очаква ги нощта със изненади,

със нежни тайни и със луд копнеж,

защото са красиви, дръзки, млади,

макар че и Безкраят е рубеж...

 

Но кой ти мисли в нóщи като тия,

когато сам си част от Вечността

обсебен от чаровната магия

на Любовта, Живота и Страстта,

 

и има път оттатък синевата

с мечтите ти дори съизмерим,

и там се вихри, нежен като вятър

живот без философия и грим...

                                      

          *     *     *     *

... А сутринта, в мъгла от махмурлука,

накуцващи с обувки във ръка,

те ще си тръгнат, но далеч от тука,

оттатък хоризонтната дъга

 

и гените на българското племе

ще отнесат със младата си страст...

 

... А ние: в затъпяващо безвремие

ще чакаме по скайпа техен глас!...

 

                                 24.05.2019.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "А ние: в затъпяващо безвремие
    ще чакаме по скайпа техен глас!"...
    Адмирации!
Предложения
: ??:??