19.11.2007 г., 16:14

Аборт. Unborn again (абориген).

1.5K 0 22
Спусъци. Застанали накриво.
Ти си жива.
Аз съм още труп.

Звуците на щракащо огниво.
Ти димиш. Фитил.
А аз – барут.

Хрускане на зъби недодъвкали.
Суха слюнка.
Адски труден залък.

Дъвкане на чувства непреглътнати.
Тънка струна.
Страшно недопяла.

Лъскане на его. Както винаги.
Нищото остава.
С епитаф.

Пръскане на семе. Ферментирало.
Личната ми драма.
Вечен страх.

Вакуумни целувки. Празнословия.
Плашеща любов.
Без капка вяра.

Гадно мъртва мръвка. Във утроба.
Чакащият бог.
За нож в олтара.

Спусъци. Застанали накриво.
Барабаните въртят.
Като света.

Звуците на щракащо огниво.
Пламъци горят.
Димят деца.


---

Не ми ли стига, Господи,
да срещна
Упрека във погледа Йоанен?
Защо съм Богородицата
грешна?
Безпомощна Мария пред спонтанен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • готиното в поезията е, че или ти харесва, или не. Или става, или не става. А на теб понякога ти се получават. Не съм критична, просто знам какво значи добра поезия. Това ми заприлича като да става...
  • Целувката между мъжете
    е толкова гореща,
    и моето мачете-
    огромна купа с леща.

  • "Спусъци. Застанали накриво.
    Барабаните въртят.
    Като света."

    В българската азбука има достатъчно букви,които да мога да вмъкна в едно кратко,смислено изречение,но сега не се сещам и за една и...и почнах да пиша глупости...
  • Застреля ме! С думи!
  • Ами да, на мене също ми е интересен отговорът на въпроса на Mаxine, при положение, че специално помолих да не се трие, а нямаше нищо нецензурно????????????

    Ех, Българио, от грабежи и цензура да не се отървеш!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...