Абсолвентската вечер я помня
Абсолвентската вечер я помня,
не бледнее бургаската нощ.
И остана си истински скромна,
при това беше ведър разкош!
Джо Костов припомни Джулая,
затанцува с доцентка една.
И ни бе светло до края,
чак докато зората изгря.
Не пияни сме, а като упоени
от мечтите, изгрели пред нас,
в утро плиснало търсим сирени,
търсим вятъра в ранния час.
И какво че бе Осми декември,
вярно, плажът бе пуст и суров.
Но от танци, макар уморени,
в живота нахлухме с любов!
Бяха толкова мъдри години,
беше просто върховен кипеж,
а бургаските улички сини
ни изпращаха вятъра свеж.
Равносметката кой ще превземе,
остаряваме с трудов Бургас,
още имаме нашето време,
полетяли напред с пълна газ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
