Абстрактно и необяснимо
Луната е заспала, спи светът
и тихо вятърът тревата кóси.
Нощта ни е покрила с мъртва плът
и задава своите въпроси.
Пустотата е запълнила ефира
и сега доволно си почива.
Вечността хвърлила свойта лира
тръгна си, но накъде отива?
Всичко е така необяснимо.
Смесица от хаотичен ред.
Фотограф на некролози снима,
живите ще продължат напред.
Сякаш минал е Пикасо с свойта четка
и оформил някаква картина,
недоволен от получената гледка
скъсал я е и полял със вино.
То пък се превърнало във кръв
и в залеза се е преляло.
В истината тук се крие блъф
и черното е част от всичко бяло.
Абстрактна суета, необясним театър,
или видения във мозъка на луд?
С мания да бъде пръв оратор
и в треската си, вкаменен от студ,
излива чувства, лудост и психоза...
Не знам кое е вярно, кое не,
но вътре в мен живее черна роза,
забила тръни в моето сърце.
13.05.2014.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
