СОЛАР (Дима)
224 919
13.02.2008 г., 12:47 ч.

Абсурд 

  Поезия » Друга
626 0 5

Уж "задочно сме познати",

а вряза се дълбоко в паметта ми.

С радостен хаос

абсурдни мисли налитат.

Страстно желание този кълн

да закрилям,

слива се по непонятен начин

с решение - да рисувам любов.

Нощ. Нетърпимо ярки звезди,

свещи пламтят

в пъстри сенки отразени,

кожа - поруменяла от любов,

благоуханни коси разпилени,

с дискретен дъх на билка -

момина сълза - (среща се рядко из сенчести,

влажни места, предимно в полските гори,

до поточе - там, където малка,

чиста девойка е ронила сълзи по изгубен блян).

Катедрала съм -

потънала в сумрак,

словесен оркестър, който зове -

за любов, за срещи и безумия.

Каква илюзия!

Това "видение"

в очите трябва да погледна...

(Илюзия - нереално възприемане на обекта.

Измамна представа. Неосъществена мечта).

С време, разтеглено до вечност,

погледа ти аз ще чакам.

© Дима Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми, Дима!!! Наздраве - за обич и здраве!!!
  • Хареса ми!
  • Смесването на жанрове се приема от съвременната литература . Пропуск на автора е да отдели прозата в скоби . Извинения към тези , които имат друго мнение.
  • Създадени сме да не приемаме абсурда. Но "твоят" абсурд ми хареса!
    Страхотен стих! Поздрав, Дима!
  • Катедрала си...
    разчувстваха ме нежните ти мисли.
    с обич, мила Дима.прекрасен стих.
Предложения
: ??:??