Абсурд
Уж "задочно сме познати",
а вряза се дълбоко в паметта ми.
С радостен хаос
абсурдни мисли налитат.
Страстно желание този кълн
да закрилям,
слива се по непонятен начин
с решение - да рисувам любов.
Нощ. Нетърпимо ярки звезди,
свещи пламтят
в пъстри сенки отразени,
кожа - поруменяла от любов,
благоуханни коси разпилени,
с дискретен дъх на билка -
момина сълза - (среща се рядко из сенчести,
влажни места, предимно в полските гори,
до поточе - там, където малка,
чиста девойка е ронила сълзи по изгубен блян).
Катедрала съм -
потънала в сумрак,
словесен оркестър, който зове -
за любов, за срещи и безумия.
Каква илюзия!
Това "видение"
в очите трябва да погледна...
(Илюзия - нереално възприемане на обекта.
Измамна представа. Неосъществена мечта).
С време, разтеглено до вечност,
погледа ти аз ще чакам.
© Дима All rights reserved.
