Абсурд
Уж "задочно сме познати",
а вряза се дълбоко в паметта ми.
С радостен хаос
абсурдни мисли налитат.
Страстно желание този кълн
да закрилям,
слива се по непонятен начин
с решение - да рисувам любов.
Нощ. Нетърпимо ярки звезди,
свещи пламтят
в пъстри сенки отразени,
кожа - поруменяла от любов,
благоуханни коси разпилени,
с дискретен дъх на билка -
момина сълза - (среща се рядко из сенчести,
влажни места, предимно в полските гори,
до поточе - там, където малка,
чиста девойка е ронила сълзи по изгубен блян).
Катедрала съм -
потънала в сумрак,
словесен оркестър, който зове -
за любов, за срещи и безумия.
Каква илюзия!
Това "видение"
в очите трябва да погледна...
(Илюзия - нереално възприемане на обекта.
Измамна представа. Неосъществена мечта).
С време, разтеглено до вечност,
погледа ти аз ще чакам.
© Дима All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хареса ми, Дима!!! Наздраве - за обич и здраве!!!
-
Хареса ми!
-
Смесването на жанрове се приема от съвременната литература . Пропуск на автора е да отдели прозата в скоби . Извинения към тези , които имат друго мнение.
-
Създадени сме да не приемаме абсурда. Но "твоят" абсурд ми хареса!
Страхотен стих! Поздрав, Дима! -
Катедрала си...
разчувстваха ме нежните ти мисли.
с обич, мила Дима.прекрасен стих.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
