Абсурден свят
АБСУРДЕН СВЯТ
“Някой ден, когато се съмне среднощ...”
Силвия МИХАЙЛОВА, “Тогава”
“Noche, que noche nochera...” *
Федерико Гарсия ЛОРКА
Среднощ разсъмва в моя свят-видение;
по изгрев слънце нощ в нощта нощува,
а пустотата е стълпотворение
на светове,
от нищото изплували.
И аз съм там, макар че там ме няма;
преди да съм заспал – се будя в здрача
и стъпвам сам, макар да крачим двама;
и радостта тъжи,
смехът ми плаче...
Отивам си, преди да съм пристигнал,
отплавал съм, преди да дойда още;
насън будувам, а не съм и мигнал,
сънувам буден,
търся слънце нощем.
Преди да кацна – трябва да отлитам,
преди да тръгна – време е да спирам;
знам отговорите преди да питам...
Нима преди да съм живял – умирам?
Задъхан е покоят ми тревожен,
а поривът ми – окован с вериги.
Пусни ме, Свят объркан, невъзможен,
или ме събуди
и вече стига!
Омръзна ми надолу да се качвам
и тишината с грохот да е пълна;
да скитам сред тълпи,
а сам да крача
под бременни със тътен неми мълнии.
Омръзна ми началото да чакам,
да крача сляп,
вика ви да не чувам...
Но все така среднощ разсъмва в мрака
и посред бял ден нощ в нощта нощува.
________
* Noche, que noche nochera – /исп./ – нощ, нощуваща в нощта
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
