Абсурдна любов
Тя в сърцата заключени,
розов сън не живяла,
бе за чувства неслучени
щедро обич ни дала.
Днес мълчат въпросителни –
непресекли се криви –
и любов изтощителна
в необята отива.
Недоносче е времето,
над мечтите се рони,
колко могат да вземат
Ян и Ин – две персони,
разсъблекли суетната
си себичност до голо,
екстроверт с интровертен,
в две небета наболи.
Закопчават душите ни
неизпраната риза,
самота непопитана
във кръвта ни навлиза.
Любовта незасукала,
като гладно сукалче,
от абсурд закуцукала,
пак зад облака плаче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
