Откакто си тръгна, светът опустя
и облаци тъмни покриха небето.
Слънцето скри се, земята замря,
демонът мрачен изтръгна сърцето.
Във бездна от болка душата пропада,
ангели черни бродят край мен.
Скоро очакват те своята награда,
а именно тя е трупът ми студен.
© Камелия Тодорова Всички права запазени