11.11.2010 г., 20:20

Ад

579 0 3

Откакто си тръгна, светът опустя

и облаци тъмни покриха небето. 

Слънцето скри се, земята замря,

демонът мрачен изтръгна сърцето.

 

Във бездна от болка душата пропада,

ангели черни бродят край мен.

Скоро очакват те своята награда,

а именно тя е трупът ми студен.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментарите ,просто когато го написах бях във лошо настроение ,следващите няма да са толкова мрачни (:
  • Без последния ред...харесах!Поздрав!
  • Добре дошла и успех!!!
    Опитай се да впрегнеш тъгата и да изореш мрачното настроение и пиши още!!!Има много по-важни неща,за които си заслужава да живееш, а истинската любов ще дойде , когато най-малко очакваш...
    Поздрави за стиха, ритъма , но не и за настроението...Бъди силна!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...