В автобуса се намирам,
ах, че гадно е това
с бясна скорост той препуска,
а шофьорът - със цигара във уста.
Трака този автобус мизерен,
явно е от V век,
скърца, пуши и не спира
да реве и да реве.
Пълно е до дупка даже,
няма въздух, ще се мре,
и мирише, та мирише
на яхър и на овце.
Седя си, тръпна да пристигна,
моля се на Господ Бог
всичко да е като мед и масло
до последния ми миг със тях.
© Ники Даскалов Всички права запазени