В автобуса се намирам,
ах, че гадно е това
с бясна скорост той препуска,
а шофьорът - със цигара във уста.
Трака този автобус мизерен,
явно е от V век,
скърца, пуши и не спира
да реве и да реве.
Пълно е до дупка даже,
няма въздух, ще се мре,
и мирише, та мирише
на яхър и на овце.
Седя си, тръпна да пристигна,
моля се на Господ Бог
всичко да е като мед и масло
до последния ми миг със тях.
© Ники Даскалов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
