Адресът на тишината
В този град тишината си има реален адрес,
находящ се на сгърбен отрязък от местната карта.
Недостъпен портал между вчера и шумното днес
е вратата на старото гробище с млади чинари.
До оградата, куц надзирател е прашният кръст –
пази сякаш живот непоканен напред да не встъпи.
И мирише на твърда и рядко поливана пръст,
сред която дори да си корен е тежко и тъжно.
Там е тъмно. По-тъмно от мрачната мисъл за смърт.
Там почиват и старци, и внуци. И ничии хора.
И дори побеснелият вятър от прашния кър
ще пристъпи безшумно да реше тревите по двора.
Подредено е там. Като черна и бяла дъска,
на която надгробните плочи играят на дама –
днес си тук, призован от Твореца и бучица кал,
а в последния ход на играта безспорно те няма.
А на няколко крачки отвъд е забързан площад –
на безмълвния свят антипод е настъпил на скорост.
И в премерен синхрон, и без право на стъпка назад,
там живеят и старци, и внуци. И ничии хора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
