31.03.2009 г., 16:00

Адски ангели

1.1K 0 5

Адски ангели

Дръзко яхнах сатаната,
носим се бясно към ада,
здраво  държа аз рогата,
катран е моята награда.

Тук, от врящия катран,
плюя на религиозното теле,
от дъното на горещия казан
презирам благите овце.

Като ураган пристигат другари
на крилата на ангели адски,
волни, високо над стадата заспали,
ще ги поздравя с поздрава - братски.

Поздрав с бесен рокендрол,
поздрав с бутилка алкохол,
поздрав със  секс и наркотици -
отрова за кротки умници.

А тук на тамян не мирише,
лигави стихове - никой не пише,
всеки сам си рисува съдбата,
сам - с опашката на сатаната.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Алекс - ти си яхнал Харлито
  • Много гняв си насъбрал,
    щом към ада сам си полетял
    Със другарче Сатаната,
    сам рисуваш си съдбата.
    Изборът си е твой
    да надаваш адски вой,
    В секс, хашиш и рокендрол
    давиш мъка в алкохол.
    Нищо лично!
    Стихът ти го провокира!
    Поздрав, Алекс!

  • И няма рибари-пич-или шаран!
  • ангели адски---ТЕ ТАКОВО ГОВЕДО НЕМА....!

    МАЙ ВЕТЪРО ТЕ Е ОБРУЛИЛ ПИЧ!
  • <a href=http://vbox7.com/play:88c6ed51>Поздрави, Алекс! Рок! Рок! Рок! До дупка!!</a>

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...