Къде се ражда мигът -
внезапно лумнал огън?
От шепота на листа,
от дъга в небосклона,
от нестихваща тишина?
Къде живее мигът -
от неслучайности роден?
В учетворените длани
на някой задъхан ден
и мислите премълчани?
Всеки миг ли умира -
прах от вятър отнесен?
Скърца старата лира -
песните се броят наесен.
© Емилия Николова Всички права запазени