17.08.2024 г., 6:37

Агония

768 0 1

Мразя, обичам.
Плача, крещя..
Смея се, тичам.
Падам , пищя.

 

Искам да искам!
Искам да знам.
На вас не приличам!
От къде идвам?
Не знам!

 

Тръгвам и спирам.
Крещя и шептя.
Надежда намирам,
Но я губя сега!

 

Плача и късам!
Тръгвам натам.
Връщам се късно.
Сам, неразбран..

 

Вече не мразя..
Тръгвам сега.
Кървава обич!
Оставям следа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Просто Някой Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...