17.08.2024 г., 6:37

Агония

762 0 1

Мразя, обичам.
Плача, крещя..
Смея се, тичам.
Падам , пищя.

 

Искам да искам!
Искам да знам.
На вас не приличам!
От къде идвам?
Не знам!

 

Тръгвам и спирам.
Крещя и шептя.
Надежда намирам,
Но я губя сега!

 

Плача и късам!
Тръгвам натам.
Връщам се късно.
Сам, неразбран..

 

Вече не мразя..
Тръгвам сега.
Кървава обич!
Оставям следа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Просто Някой Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...