29.03.2011 г., 10:58

Ах, беда голяма!

1.7K 0 3

Седнал на сянка в трънака,

Мравчо горчиво заплака.

Рони сълзици момчето,

че нарани си крачето.

Както вървеше по друма,

спъна го някаква гума.

Просна се Мравчо в тревата

и си загуби торбата.

Убоде си  петичката

на трънчето в тревичката.

Затова плаче, не плаче

нашето малко юначе,

че може с бастун да ходи.

Но  друга беда го споходи -

майка му ще му се кара,

че си изгуби товара -

огромно зърно пшеница,

за цяла зима храница.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • МОНИ, РАДВАМ СЕ, ЧЕ СЕ ПОЯВИ ОТНОВО НА МОЯТА СТРАНИЧКА! ОТДАВНА НЕ СЕ БЯХМЕ ЧУВАЛИ С ТЕБ. ЛАГОДАРЯ ЗА СЪЧУВСТВИЕТО КЪМ МОЯТ МИЛ ЛИТЕРАТУРЕН ГЕРОЙ!

    ЖАНЕТ, ЧУДЕСНО СТИХЧЕ СИ МИ НАПИСАЛА ОТ ИМЕТО НА ТВОИТЕ БОНБОНЧЕТА!ПРЕДАЙ ИМ ЦЕЛУВКА ОТ МЕН И ИМ КАЖИ, ЧЕ ГИ ОБИЧАМ!
  • Прекрасно е, Гени!
    Така ми стана хубаво!
    Ох, Миличкият Мравчо, дано не му се карат много!
    Толкова много храна, наистина си е беда!
    Приятен ден!
  • "Толкова много ние обичаме
    твоите стихчета да сричаме"
    От моите деца:"Мерси,
    на леля Генка,мамо,занеси"

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....