Седнал на сянка в трънака,
Мравчо горчиво заплака.
Рони сълзици момчето,
че нарани си крачето.
Както вървеше по друма,
спъна го някаква гума.
Просна се Мравчо в тревата
и си загуби торбата.
Убоде си петичката
на трънчето в тревичката.
Затова плаче, не плаче
нашето малко юначе,
че може с бастун да ходи.
Но друга беда го споходи -
майка му ще му се кара,
че си изгуби товара -
огромно зърно пшеница,
за цяла зима храница.
© Генка Богданова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
