Ах, как жадувам
Ах, как жадувам
Ах, как жадувам тази вечер да си с мене,
да бъдем двама под дъжда…
Макар и мокър да съм с тебе,
да видим после пъстрата дъга…
Ах, как жадувам да те имам,
да посрещнем изгрева, но през нощта…
Да бъдем двама аз и ти сплотени,
да се прегърнем, за да няма място между нас за самота…
Ах, как жадувам да усетя
твойте устни върху мен в ръжта…
Да бъдем само аз и ти в полето,
да не се чува на града глъчта…
Ах, как жадувам да погаля
с ръка косите твои пак…
Да бъдеш сгушена във мене,
да усещам мириса на цъфнал, пролетен липак…
Ах, как жадувам да те слушам
да пееш песента на радостта…
Да тичам редом с тебе аз бос до колене,
и да намокря със росата своите крака…
Ах, как жадувам всичко туй да не са миражи,
а сладки мигове в реалността…
Всеки любовта към другия да си покаже,
да сме щастливи ний във вечността…
Ах, как жадувам…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Съби Седник Всички права запазени