Ах, как жадувам

Ах, как жадувам тази вечер да си с мене,

да бъдем двама под дъжда…

Макар и мокър да съм с тебе,

да видим после пъстрата дъга…

Ах, как жадувам да те имам,

да посрещнем изгрева, но през нощта…

Да бъдем двама аз и ти сплотени,

да се прегърнем, за да няма място между нас за самота…

Ах, как жадувам да усетя

твойте устни върху мен в ръжта…

Да бъдем само аз и ти в полето,

да не се чува на града глъчта…

Ах, как жадувам да погаля

с ръка косите твои пак…

Да бъдеш сгушена във мене,

да усещам мириса на цъфнал, пролетен липак…

Ах, как жадувам да те слушам

да пееш песента на радостта…

Да тичам редом с тебе аз бос до колене,

и да намокря със росата своите крака…

Ах, как жадувам всичко туй да не са миражи,

а сладки мигове в реалността…

Всеки любовта към другия да си покаже,

да сме щастливи ний във вечността…

Ах, как жадувам…