Ах, онзи 8 март!...
Ах, онзи 8 март!…
Някога за нас той беше Празник – Чудо!
На колежката, най-често го наричахме!
Подготвяхме се дълго, да бъдем “други”
За жалост бе единствен, и го обичахме!...
То бяха “балове” без обичайните билети,
такова изобилие на софрите с много екс!
То всички шиехме специални тоалети,
то танци имаше “узаконени” със кодекс!
Колежка – олицетворяваше въобще жената!
У дома- на манджа или на уют и да ухае,
с ежедневна грижа преди всичко за децата,
ала в службата какъв парфюм да тури-знае!
Колегите са също лъскави и елегантни
и някои забавляват със истории пикантни!
А другите, ако и с поведение “брилянтно”,
но бяха тук със чувството, че са “вакантни”!
Признато е, че сив животът е без жените!
И без колежките, с които са ежедневно!
Очи пламтят от мигове на тръпки скрити,
а често тук роман започва, че вкъщи гневно
обсъждат се правà, проблеми, как няма време
собствената му съпруга! И, че в календара,
ако поне част от задълженията ѝ той поеме,
та 8 март за нея всеки ден да се повтаря!…
Децата също знаят, че той е Ден на мама,
но биха ли желали и те той да е всеки ден?
Че знаят – по-сигурни от грижите ѝ няма
и не може нищо да я замени в това съвсем!
Празнувайте, жени! Ако у дома сте Пепеляшки –
за ден макар, се превърнете във принцеси!
А ако в останалите дни издържате юнашки –
бъдете този ден като меню от деликатеси!!
Малко ви е, ала споменът е бил незабравим!
По-лека ще е прозата, а бурите по-поправими!
Ах, онзи 8 март, за мен такъв не ще се върне,
а днес... и чуждите във свои може да превърнем!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Филипова Всички права запазени
