Някога за нас той беше Празник – Чудо!
На колежката, най-често го наричахме!
Подготвяхме се дълго, да бъдем “други”
За жалост бе единствен, и го обичахме!...
То бяха “балове” без обичайните билети,
такова изобилие на софрите с много екс!
То всички шиехме специални тоалети,
то танци имаше “узаконени” със кодекс!
Колежка – олицетворяваше въобще жената!
У дома- на манджа или на уют и да ухае,
с ежедневна грижа преди всичко за децата,
ала в службата какъв парфюм да тури-знае! ...