Ах, тази есен
Тази есен жълтееше тихо
и превърна се бавно в черно-бял зимен филм.
Парапета на двора кристалчета скриха
и се плисна конякът във стария скрин.
Съживи се уютът на тихата къща,
а камината сякаш сама разгоря.
Невъзможно е, зная, при мен да се върнеш,
но и там да останеш – не ще си сама!
Ще ме видиш в луната, която наднича.
Във звездите искрящи, във сухия лед.
В огледалото прашно със образ различен
ще откриеш, че скрил съм се някъде в теб.
Тази есен на сняг заприлича
и прозорецът в хола покри се с цветя.
Аз до теб съм. Невидим. И пак те обичам!
Виж камината – сякаш сама разгоря...
Ивайло Цанов
Ах, тази есен. Тази златна забрава,
потънала сякаш в персийски килим.
С цветя пожълтели - листопадна забава,
палитрено шарят безцветния филм.
Жълтее се тихо навън. А във дома ми
споменът топъл подклажда жарта.
Камината шушне и сенките мами
с невидими стъпки пак теб да съзра.
Наднича луната в прозореца плахо,
звездите и те любопитки добри,
пеперудено цветни във съня долетяха
да видят сама ли рисувам мечти.
Те знаят. До мен си, макар и незримо.
Макар и далечен, те чувствам в нощта.
Бавно, плахо отпивам от чашата с вино -
глътка греховна със вкус на сълза.
Таня Мезева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
