Ах, тия Залези в морето!...
Ах, тия Залези в морето!...
Когато човек и тъжен, обича
да гледа слънчевите залези...
А. Дьо Сент-Екзюпери
Ах тия Залези в морето
разпръснали тъга и злато
по разлюлените вълни!...
О тия Залези красиви,
о тия Залези безкрайни!...
Зад тях наднича Вечността!...
Неповторими като дните,
единствени като Живота,
богати и в нетрайността...
Тук всеки миг вълни игриви
целуват се със светлините
и светят с разлюлени гриви...
... А тръгва Мисълта полека
преситена с тъга и злато
във Залезът да търси Бряг!...
Но...о няма Бряг!... Дори отттатък...
И хоризонтът е далече,
и пътят е измамно кратък
до него в гаснещата вечер...
Обърнат пясъчен часовник-
Животът предвещава мрак...
И вие вятър, късен бродник,
а знам ли, ще ли съмне пак...
Потъвам в кръгозора нощен
и тъжно ми е за мечтите
забравени сега, и още
за неживяната Любов!
... А мъката поела бавно
към гърлото ми като топка
неумолимо се върти.
От Вечни истини, които
едва сега аз осъзнавам,
дори и въздухът горчи...
... О в Залезите е прекрасно,
но златото задържат трудно
и само нежната тъга
в нощта единствена, пристрастно
все търси Вярата налудно,
а все миражен е брега!...
Коста Качев,
Едно време в Атлантика
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
