toxin (Таня Донова)
357 4101
27.01.2015 г., 20:26 ч.  

Аха да стане сериозно... ама не можа 

  Поезия » Друга
725 0 6

Ти чуваш ли как капе тишината?
Протяжно, монотонно, кап-кап-кап...

(оп, не беше това)

Със себе си съвсем не се разбирам!
Консенсус няма в моята глава.
И с невменяемия общ език намирам,
'ма мисъл с мисъл - хич биля!

От ранна сутрин още кат' се почне,
дорде будилникът, тин-тин, звъни,
"Не съм го чула"-мисълта порочна
подкокоросва хрисимата - "Ми парù?".

Едни мечти се шляят по морето,
ох, кеф, водичка, дюни, плаж,
а пò курназ кои са и авторитетни
вилнеят - баш пиратски екипаж.

Пък други искат горе в планината,
три метра преспи, хижичка без път,
да е удобен, важно е, кревата
и в допълнение - приятел скъп.

Съгласие не могат да постигнат!
За фантазьорите - екзотика и екстри,
сер'озни срещу мисли-лигли,
невинни - на арената с нецензурни.

Ни сексуално пасвам си, ни романтично,
кат' искам дюнер, хапвам сладолед.
Но не отричам, в нещо си приличат -
единодушни са, че искат теб!

 
 
 

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Яне, усмихна ме!
  • =) Имаше една реклама на дамски фитнес.
    Кои сме ние? Жениии...

    Какво искаме? Не знаем

    Кога го искаме? Веднагааа...

    Свежо ми е стихчето и ми е по-кьдраво описателно =)
  • Точно такива сме, жените, рядко сме наясно със себе си!
  • Е, Стефане, ти определено успя да ме нахилиш! Благодаря за което!
  • Привет, Фреди, радвам се, че ти е харесало. Темата на последното двустишие е интерпретирана и в други мои неща, целта ми не беше да оригиналнича, а леееко да ви усмихна с непретенциозния изказ.
    Ако се е получило при двама-трима, успяла съм.
  • Така приятно се чете,че прочетох отново!
Предложения
: ??:??