Аха да стане сериозно... ама не можа
Ти чуваш ли как капе тишината?
Протяжно, монотонно, кап-кап-кап...
(оп, не беше това)
Със себе си съвсем не се разбирам!
Консенсус няма в моята глава.
И с невменяемия общ език намирам,
'ма мисъл с мисъл - хич биля!
От ранна сутрин още кат' се почне,
дорде будилникът, тин-тин, звъни,
"Не съм го чула"-мисълта порочна
подкокоросва хрисимата - "Ми парù?".
Едни мечти се шляят по морето,
ох, кеф, водичка, дюни, плаж,
а пò курназ кои са и авторитетни
вилнеят - баш пиратски екипаж.
Пък други искат горе в планината,
три метра преспи, хижичка без път,
да е удобен, важно е, кревата
и в допълнение - приятел скъп.
Съгласие не могат да постигнат!
За фантазьорите - екзотика и екстри,
сер'озни срещу мисли-лигли,
невинни - на арената с нецензурни.
Ни сексуално пасвам си, ни романтично,
кат' искам дюнер, хапвам сладолед.
Но не отричам, в нещо си приличат -
единодушни са, че искат теб!
© Таня Донова All rights reserved.
