Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
20.08.2011 г., 12:48 ч.

Ахилесова пета 

  Поезия » Друга
1907 2 23

На върха на онази издигната кула от мисли,
надълбоко забит, отдалече белее страхът ми
и прилича на флаг между няколко вятърни писти.
Там е толкова хладно, че може човек да настръхне.

Там не мога да дишам от някаква странна тревога,
но се уча да пазя баланс нависоко с ръцете си.
Натежава ми все на едната да нося живота,
а на другата - всички събрани парчета от себе си.

Не успявам да бъда везна, да претеглям кусури.
Между мен и живота ми винаги има неточности.
Разреден ми е въздухът с хиляди страх-молекули
и снижават до нула почти кислородните стойности.

Сякаш скоби от болка внезапно ме хващат. Парализа.
От такова налягане бясно кръвта ми се плиска.
Ослепявам... Или прекалено червен ми е залеза.
Ахилес е страхът ми.
                   Но с него съм още по-истинска.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??