Ахилесова пета
На върха на онази издигната кула от мисли,
надълбоко забит, отдалече белее страхът ми
и прилича на флаг между няколко вятърни писти.
Там е толкова хладно, че може човек да настръхне.
Там не мога да дишам от някаква странна тревога,
но се уча да пазя баланс нависоко с ръцете си.
Натежава ми все на едната да нося живота,
а на другата - всички събрани парчета от себе си.
Не успявам да бъда везна, да претеглям кусури.
Между мен и живота ми винаги има неточности.
Разреден ми е въздухът с хиляди страх-молекули
и снижават до нула почти кислородните стойности.
Сякаш скоби от болка внезапно ме хващат. Парализа.
От такова налягане бясно кръвта ми се плиска.
Ослепявам... Или прекалено червен ми е залеза.
Ахилес е страхът ми.
Но с него съм още по-истинска.
© Елица Стоянова All rights reserved.
