Ай
Езикът се оплита
пак
когато искам
да ти кажа
че ми липсваш
Знаеш ли какво е
да се давиш
в стонове
неказани
нешепнати
кръжали
нейде във душата
отвътре издълбани
Там където
няма мисъл
нито нищо рационално
подредено
което знам
и майсторски владея
Знаеш ли че
бе изгубена
и не умеех да я чувствам
Душата
И само твойто име
я прегръща
и разпъва
и я пълни
с онова познато напрежение
та почти успявам
да я пипна
През огъня
на колене
без гордост
и без суета
се моля
в кърваво писмо
да чуеш
секнатата песен
за да знаеш
Но без слова
безгласно...
безсилен стих
и този е
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Всички права запазени
