26.10.2004 г., 17:14 ч.

Ако 

  Поезия
1989 0 24

Ако всички празнуващи дати

се превръщат в абсурдни числа

и букети от сива апатия

аранжирам с угаснала страст.

 

Ако всяка секунда рогата

се разпръсква живачно  у мен

и с отрова до днес непозната

допълзява до мойто сърце.

 

Ако всички дихания остри

ме разрязват  внезапно на две,

а от болка  просмукани  костите

ме усукват  като въже.

 

Ако утрото идва с гротеска,

а в лъжа се превръща денят,

ако нощем кошмарите трескави

ме обливат студено със страх.

 

Ако всички спасителни спомени

с остър шип прободе паметта

а сълзите тежат непроронени,

помътнели от чувство за грях.

 

Ако онзи, когото обичам,

лекомислено ме предаде,

и омесен с добри полуистини,

всекидневният хляб се пече.

 

Кой отровния залък ще вземе

от устата ми, гладна за хляб,

и усетил заразата в мене

ще се втурне за жива вода.

 

Кой очите ми чужди ще скрие

и страха ми в нощта ще приспи,

кой невярата в мен ще отмие

и стиха ми примрял ще спаси.

 

© Нели Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??