Ако
Ако всички празнуващи дати
се превръщат в абсурдни числа
и букети от сива апатия
аранжирам с угаснала страст.
Ако всяка секунда рогата
се разпръсква живачно у мен
и с отрова до днес непозната
допълзява до мойто сърце.
Ако всички дихания остри
ме разрязват внезапно на две,
а от болка просмукани костите
ме усукват като въже.
Ако утрото идва с гротеска,
а в лъжа се превръща денят,
ако нощем кошмарите трескави
ме обливат студено със страх.
Ако всички спасителни спомени
с остър шип прободе паметта
а сълзите тежат непроронени,
помътнели от чувство за грях.
Ако онзи, когото обичам,
лекомислено ме предаде,
и омесен с добри полуистини,
всекидневният хляб се пече.
Кой отровния залък ще вземе
от устата ми, гладна за хляб,
и усетил заразата в мене
ще се втурне за жива вода.
Кой очите ми чужди ще скрие
и страха ми в нощта ще приспи,
кой невярата в мен ще отмие
и стиха ми примрял ще спаси.
© Нели Димитрова All rights reserved.
