Ако грабна листопада
и го отнеса на юг,
ако пролетна и млада
се завърна после тук.
Ако всичко се обърка
от зелена светлина,
ала нещо ме човърка
и усещам май вина.
Щом на есен ми мирише,
и е цветен всеки лист,
време е да се разпише
вятър - нежен пианист
с автограф върху небето,
още с розови страни,
и сезона да засвети
над поля и планини.
Щом е есен, идва зима,
пролетта е след това,
лято мое намери ме
в тези шарени слова.
© Милена Френкева Всички права запазени