Ако грабна листопада
и го отнеса на юг,
ако пролетна и млада
се завърна после тук.
Ако всичко се обърка
от зелена светлина,
ала нещо ме човърка
и усещам май вина.
Щом на есен ми мирише,
и е цветен всеки лист,
време е да се разпише
вятър - нежен пианист
с автограф върху небето,
още с розови страни,
и сезона да засвети
над поля и планини.
Щом е есен, идва зима,
пролетта е след това,
лято мое намери ме
в тези шарени слова.
© Милена Френкева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
