maikata (Мая Тинчева)
200 408
9.03.2021 г., 13:19 ч.

Ако 

  Поезия
363 0 2

Толкова дълго мълчат

телефонът,

приятелите,

ти.

Плаша се,

когато се усмихва зъл човек.

Казва ми, че се радва

на случайната среща.

Казва ми, че мислил за мен.

И оставя кал след думите,

а скоро валя и калта полепва

по измитите улици и зелени дървета.

Минавам напрякохпрез тревата,

а иска ми се пак да вали,

да светне наоколо,

земята да преметне дъгата

вместо шал от китайска сергия,

да срещна отново оня, злия,

да е минал под шала,

да е станал добрия,

кротко да каже, как си човече,

забравил те бях вече.

Отдавна на миналото сложил съм кръст,

било, не било, хубаво, лошо, добро...

Минавам през тревата напряко.

И свети дъгата.

© Мая Тинчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??