Ако
Толкова дълго мълчат
телефонът,
приятелите,
ти.
Плаша се,
когато се усмихва зъл човек.
Казва ми, че се радва
на случайната среща.
Казва ми, че мислил за мен.
И оставя кал след думите,
а скоро валя и калта полепва
по измитите улици и зелени дървета.
Минавам напрякохпрез тревата,
а иска ми се пак да вали,
да светне наоколо,
земята да преметне дъгата
вместо шал от китайска сергия,
да срещна отново оня, злия,
да е минал под шала,
да е станал добрия,
кротко да каже, как си човече,
забравил те бях вече.
Отдавна на миналото сложил съм кръст,
било, не било, хубаво, лошо, добро...
Минавам през тревата напряко.
И свети дъгата.
© Мая Тинчева All rights reserved.
