Ако тръгна надолу, към горния край на нощта,
всеки звук в тъмнината ще има цена на мълчание.
Всяка тясна пътека широко ще влиза в света,
като звучна плесница, в сърцето на глухо незнание.
Ако бягам назад и напредвайки пак изоставам,
ще набия спирачки! А нека светът се върти,
ще приличам на кръст и със вечност ще остарявам,
до момента, във който повярвам на всички лъжи.
...
Ако днес съм човек, а от утре съм просто прашинка,
ще съм твърде зает със свободното време. Но мога
да пресметна живота със точност до всяка стотинка,
и тогава ще знам стойността на човека пред Бога.
© Доменико Дагостино Всички права запазени