...И Тя/Той се стапя в Нея/Него,
Тя/Той се потапя в Него/Нея,
Тя/Той изгаря в Нея/Него,
Тя/Той се уповава на гласа Му/Й нощем
Щом сенки на мъртви запъплят из града...

...Тъй както Тя/Той заспива в Него/Нея,
Преоткрива Го/Я във всяко кърваво утро,
Мръсното небе...
И старите блокове...

Не е нужен Код...
Това са Доверчиви Думи...
Това са Взаимни Думи...
Излишни са Кодираните Думи...

Доколко ще навлязат Тя/Той - в Него/Нея
И Той/Тя - в Нея/Него,
Доколко ще понесат мисълта един за друг...?

Но ако боли, едва ли ще усетят...